Слава Україні!
Seraphicus
[Промени] | BBLink: [page=32]Seraphicus[/page] | [докладвай]
Seraphicus (Ангел Николов) се родил през 1452 г. в Силиврия, близо до Константинопол в семейството на благочестиви родители.
Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 15 г. той заминал за София, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.
Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в в желязната мина, на югоизток на София, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Seraphicus решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:“Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“
На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. (Това, според някои исторически данни бил търговеца-филантроп Nosweat).
Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Серафикус, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:“Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име.“
След известно време той започнал работа като учител. Нравствеността в града и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили.
Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в църквата, но душата му го теглила към монашеството. Ангел посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в монашески чин с ново име Серафим, което в превод означава пламенен.
Серафикус получил блестящо образование в богословския факултет в България, където се запознал с много стойностни хора, Като Гарабеда, Дани_д, Архигенес, Винех, Криско и мн. други.
Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасяли всички и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че той ще стане главен претендент за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Серафикус бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне София. Светецът обикалял из цяла Ренесансова Европа, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.
Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал, кмета намерил за него работа – проповедник в едно градче в херцогство Баден, но и тук го посрещнали враждебно.
Всяка неделя Серафикус проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление.
Любовта на хората съпътствала Серафикус. Но той до края на живота си бил длъжен да носи кръстта на изгнанието. Когато стария Патриарх бил сменен с нов, светецът се обърнал към него с писмо за реабилитация. Но отговор не получил. До края на живота си Серафикус се намирал в неустановено каноническо положение, подписвайки се като „странстващия епископ“.
Постепенно тъмнината на клеветите отстъпвала от името на оклеветения епископ. Хората, виждайки неговия чист и добродетелен живот, слушайки вдъхновените му проповеди се стремили към него. Славата му скоро достигнала до българския кралски двор. Тогавашната кралица се запознала с него и станала негова духовна дъщеря. Той бива назначен за ректор на богословското училище в Царство България. В годините на неговото управление в училището започнали години на подем. В това време около Серафикус започнали да се събират неговите духовни чада, а много идвали за съвет и благословия. Тогава и започнали да се проявляват в него Божиите дарове – прозорливостта и дара на изцелението. Когато той служил Божествена Литургия, намиращ се в молитвено състояние, неговото лице излъчвало светлина, която околните виждали. Но както и преди, неговото главно украшение било смирението.
[Промени] | BBLink: [page=32]Seraphicus[/page] | [докладвай]
Като истински Божий избранник, той от детство обичал църквата, Свещенното Писание, научил се да се моли. Бедността на семейството не позволила той да се учи в родния си град и на 15 г. той заминал за София, за да постъпи на работа и да плаща обучението си.
Животът в големия град не бил лесен. Момчето започнало работа в в желязната мина, на югоизток на София, но средствата не стигали и веднъж, много отчаян, Seraphicus решил да се обърне за помощ на Този, Който много обичал и на Чиято помощ се уповавал цял живот. Той написал писмо до Бог:“Христос мой, нямам връхна дреха и обувки. Моля Те, да ми изпратиш. Ти знаеш колко много Те обичам.“
На плика написал „До Иисус Христос на небето“ и помолил свой съсед, търговец да го занесе в пощата. Човекът, като видял необичайния адрес на плика отворил писмото, и като видял съдържанието му, дал на момчето пари от името на Бог. (Това, според някои исторически данни бил търговеца-филантроп Nosweat).
Минали години, но съблазините на големия град не покварили малкото момче. Както преди, той посвещавал цялото си свободно време на молитвите и изучаване на житията на светците. Той мечтал да проповядва Божието слово. От това време на живота му има един впечатлителен случай: Момчето се прибирало за родния град, но в морето се разразила буря. Всички пътници започнали да роптаят срещу Бога. Серафикус, хванал се за скъсаните платна от все сърце казал:“Боже мой, спаси ме!Ще уча богословие, за да заставя всички, които хулят Твоето Свято Име.“
След известно време той започнал работа като учител. Нравствеността в града и в училището била на много ниско ниво, но благодарение на труда на учителя след няколко години нещата се променили.
Той имал голямо влияние сред учениците и те много го уважавали и ценили. Той създал хор, и пеел заедно с тях в църквата, но душата му го теглила към монашеството. Ангел посещавал Атон и говорил с монасите и след известно време той бил подстриган в монашески чин с ново име Серафим, което в превод означава пламенен.
Серафикус получил блестящо образование в богословския факултет в България, където се запознал с много стойностни хора, Като Гарабеда, Дани_д, Архигенес, Винех, Криско и мн. други.
Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасяли всички и това предизвиквало завист сред някои хора. Влиятелни лица в патриаршеския двор се опасявали, че той ще стане главен претендент за поста на Патриарха, който бил на преклонна възраст. Серафикус бил оклеветен и обвинен не само в посегателство на поста, но и в аморален живот. Епископът бил уволнен и принуден да напусне София. Светецът обикалял из цяла Ренесансова Европа, но и там го последвала враждебността. Той посещавал различни инстанции, но вратите били затворени за него. Това бил период на голяма бедност и много жалко съществуване.
Веднъж, излизайки от министерството на религията,след поредния отказ, със сълзи на очи най-случайно го видял кмета на града. Разбирайки за бедственото положение, в което се намирал, кмета намерил за него работа – проповедник в едно градче в херцогство Баден, но и тук го посрещнали враждебно.
Всяка неделя Серафикус проповядвал Словото Божие за утешение и вразумяване, срещайки недоверието и мълчаливото осъждане на слушателите. Отчаян, че не може да достигне до сърцата им, той решил: „За последен път ще проповядвам, и ако не ме чуят си тръгвам“. И Господ отново сътворил чудо. За една седмица в града дошла вестта, че епископа бил несправедливо обвинен. В следващата седмица неговата проповед била приета с въодушевление.
Любовта на хората съпътствала Серафикус. Но той до края на живота си бил длъжен да носи кръстта на изгнанието. Когато стария Патриарх бил сменен с нов, светецът се обърнал към него с писмо за реабилитация. Но отговор не получил. До края на живота си Серафикус се намирал в неустановено каноническо положение, подписвайки се като „странстващия епископ“.
Постепенно тъмнината на клеветите отстъпвала от името на оклеветения епископ. Хората, виждайки неговия чист и добродетелен живот, слушайки вдъхновените му проповеди се стремили към него. Славата му скоро достигнала до българския кралски двор. Тогавашната кралица се запознала с него и станала негова духовна дъщеря. Той бива назначен за ректор на богословското училище в Царство България. В годините на неговото управление в училището започнали години на подем. В това време около Серафикус започнали да се събират неговите духовни чада, а много идвали за съвет и благословия. Тогава и започнали да се проявляват в него Божиите дарове – прозорливостта и дара на изцелението. Когато той служил Божествена Литургия, намиращ се в молитвено състояние, неговото лице излъчвало светлина, която околните виждали. Но както и преди, неговото главно украшение било смирението.