Nosweat
[Промени] | BBLink: [page=33]Nosweat[/page] | [докладвай]

Силно любен и мразен - с тези думи можеше да се опише пъстрият живот на Nosweat.

Нос бе роден на 4 Април 1456 година в китния град Ловеч. Беше син на дивия хайдутин Maugli и на прекалено дивата красавица Lin4eto. Още като новороден, бе приобщен бързо в редиците на Хайдушки Дружини и реши да посвети живота си на великата и свята цел - независима България.

Още в първия си ден купи нож, който едва по-късно откри, че не може да ползва в битка, получи подарък светлосини галошки от любовницата на баща си Mishi и започна трескава подготовка да се включи в течащата война срещу Султаната.

Едва на следващият ден, той срещна любовта на своя живот - Baby_f - и разбра, че този миг ще преобърне живота му.

За жалост, активните военни действия приключиха с неуспех, преди да може да се включи в тях, поради незрялата си възраст и слабичка сила. Това обаче не му попречи през Юни да се включи за кратко в гражданската война в Ловеч.

Неговият баща - Мaugli - отвори и даде път на армията "Хайдушки Дружини" на 14ти Юни 1456 година, и още на следващия ден бе провъзгласена Ловешката Хайдушка Република. Участник в листата на Хайдушки Дружини за първите и последни Ловешки избори, Нос се включи с 25 жълтици и стана част от първия и последен съвет на Ловешката Република. За жалост, по решение на Великите Сили, създали Кралствата, не-проработил правилно код и опция не позволи да се гласува за Херцог, а оттам скоро бе спряна изцяло възможността за местен отцепнически съвет.

С пропадането на плана, и скоро настъпилата гражданска война, Нос реши, че Дружините трябва да признаят неуспеха си и да поправят стореното. За жалост, това не се случи, и Нос напусна дружините, а също и Ловеч и преселвайки се в Лом, започна да се бори с немотията и несгодите на живота.

Нос се труди упорито, и само в рамките на няколко месеца, и с помощта на Danchello закупи втора нива, стана изкусен земеделец в производството на жито, а по-късно и мелничар. Веднага щом постигна максимума имоти, започна да дебне за всеки къс месо на пазара, и никога не спря да мечтае да доживее свободата и независимостта на България.

Само 5 месеца след като срещна своята любов, поради множеството им скандали, Нос и Бейби се разделиха. Това нарани дълбоко младото момче, но то никога не спря да мисли за голямата си мечта - свободна България - и това му помогна да превъзмогне болката.

В своите обиколки из цялата страна, посрещайки много рядко нощите под покрив, Нос се запозна с много хора в Кралствата и България. Изгради връзки с много от тях, и никога не забрави и заличи голяма част от тях. Неочаквано, първата битка на Нос обаче не бе с турците, а с ОНЕ. ОНЕ бяха ръководени от богат и военнолюбив началник, и бе решила да превземе и установи власт във Влахия. Влахите бяха важен партньор не само на България, но и на Хайдушки Дружини - организацията, в която Нос членуваше - и винаги изпращах бойци в битките срещу Турция. С молбата на Lukej, Хайдушки Дружини се групираха в Ловеч, и с подкрепленията на влашката армия, се заключи първото пряко сражение на Нос.

Още в него, неопитен и глупав, Нос погина от ръката на Festerman - българин по народност, но участник в ONE.

Въпреки лошия късмет и неговата смърт, бе награден с медал от лидера на Дружините и негов ментор Grozev за доблестна служба, заедно с повишение в чин Лейтенант. След 45 дневно закърпване в Ловешките лазарети, Нос отново бе на крака, а ОНЕ се оттегли от България.

След упорита подготовка, шанса за жадуваната турска кампания дойде - неговият първи поход, отново под флага на Хайдушки Дружини, но без да бъде техен член тогава, се спуснаха към Турция. Този поход бе всенароден, породен от факта и подигравката на великите сили, които създадоха Харманли като турски град.

Войната бе кръвопролитна, но българските лъвове извоюваха тежки и велики победи. Българската армия превзе и задържа за близо 50 дни Харманли, златната мина, а после и съвета на Одрин. Армиите заличиха и турската отбрана при Кешан и Дедеагач. С подкрепата на гръцката армия, бяха превзети и възлите между Гърция и Турция.

Въпреки всичко, уморителната война и тежката турска съпротива отблъснаха българските войници. Нос бе измежду последните отстъпили, като част от армията която до последно държеше позиции при Харманли.

Нос участваше в успешното превземане на Харманли, сражавайки се и при първата линия на турската отбрана, и при атаката на крепостта, а после загина при щурма на първата отбранителна Одринска линия. Въпреки това, прекарвайки 45 дни в полевите лазарети на Харманли, веднага с излизането си се включи в отбраната при контраатаките над Одрин.
В тази кампания, Нос покоси 4 врага, и бе покосен веднъж от генерала на противниковата армия и капитана на Одринския санджак - Caparfetih - който се бе опитал да покоси лично и да се покрие със славата на успеха.

Това, което се случи за Нос в личен план бе, че се запозна и откри Sonq - жена, с която бързо си допаднаха. Същата тази дама успя да го убеди да се върне в Дружините и като официален член, и след кратка тайна връзка, Соня напусна своя мъж Dani_ddd и с Нос заживяха заедно, обикаляйки цяла България отново и отново.

В следващата една година Нос вече набра сила, въоражи се и натрупа много запаси, очаквайки новите битки на юг. Въпреки постоянните настоявания на приятелката си, той не успя да преудолее алергията си към зеленчуци, риба, мляко и плодове - ядеше само месо, хляб и царевица. Това направи от Нос много силен, но изглеждащ глуповато, не-чаровно момче, или както веднъж го бе определил неговия ментор в Хайдушките Дружини Grozev - силен като бик, и точно толкова умен и красив. Тази фраза се вгнезди като една от любимите му такива, и по-късно даде отражение в неговите решения.

Нос се завърна в Лом, и посвети живота си на това да помага и подкрепя всеки млад и неопитен играч, и да му вдъхва порив към свобода и независимост, за която не бе спирал да мечтае. Тази му дейност му се услади неимоверно, и не след дълго, бе натрупал още верни приятели и другари. Тогава и за пръв път бе поканен да участва и сериозно в политиката на страната - от лидера на политическата листа на Хайдушки Дружини Tigerat. Неговият първи мандат като съветник на Царството стана факт на 8 Август 1460 година. Идеалист и борбен по душа, той влезна в Съвета на Царството с голяма амбиция. Дори глупаво и наивно, помисли, че може да стане Боляр на страната, и дори се кандидатира, но накрая склони да признае, заедно с останалите си колеги в дружините за Боляр Jorkoa. В този мандат водещи сили и партньори бяха Хайдушки Дружини, Да Дадем на България и Кръг Ескалибур. В този мандат Нос бе назначен за Капитан. С трескави усилия, той опита да прокара своята първа законова реформа - която срещна пълен неуспех.

Този мандат завърши с катастрофа - съвета бе свален с народен бунт, който тогава бе възможен, и правителството завърши мандата си безславно, в забвение. Тъй като бе изложил сериозно своите приятели от Хайдушките Дружини със своето буйно и не особено адекватно политическо поведение, той дълго време повече не видя достъп до Съвета. Неговите идеали и буен нрав му донесаха името на буен политик.

Няколко месеца след това обаче, когато легитимната власт бе възстановена - отново по покана на Tigerat - Нос се включи в надпреварата за началник пристанище на Лом. За позицията бе обявен избор и публично гласуване във форума. Нос загуби от другия претендент на вота, но изненадващо и странно, бе обявен за избран от Боляра Tigerat. Нос бе назначен на длъжността само за 8 дни, в които успя да организира дърводелци за конструкцията на пристанището, но под натиска на хората, осъзнавайки неправилния начин, по който бе назначен, предавайки доверието на Tigerat подаде оставка от поста. Това скара жестоко двамата добри приятели, тъй като Боляра бе извършил това искайки да покаже доверие, и прие оставката като предаване на риска, който е поел.

След този случай, Нос остана член на дружините още дълго, но без да бъде въвлечен в активната политика, докато лидерството в Хайдушки Дружини бе поето от Adellante. Промяната бе наложена от вдигналия се нов конфликт, който бе между Хайдушки Дружини и ОНЕ директно.
ОНЕ бяха отново на Балканите - след дълъг техен престой в Италия, отварянето на нов град в Турция даде възможност на ОНЕ да се телепортира като турски граждани. Целта им отново бе същата - през България да навлязат във Влахия и да завземат властта там.

Властта в България, с Боляр Chigot, даде разрешение на ОНЕ да премине, позовавайки се на това, че преди години, властващата клика във Влахия е участвала с доброволци в отцепването на Ловеч и тази клика е вредна за страната. Хайдушки Дружини обаче не се подчиниха на това, и отново заеха позиции при Ловеч. Това бе и първата битка, в която ОНЕ получи подкрепата на част от българските играчи и политически дейци. След тежки 4 дневни сражения, позициите при Ловеч бяха задържани успешно, а Хайдушки Дружини после преследва ОНЕ и довърши войната в покрайнините на София.
В тази кампания Нос загина безславно - след като първия ден бе гледал битката отдалеко и не заключи удари с врага, на втория бе убит от вражеската армия, посечен от Caleblost.

Тази война обаче имаше много тежки последици за живота в Царството - тя вкорени дългогодишна вражда между фракциите, разделили се на защитници на Влахия - Хайдушки Дружини, подкрепяна от партиите, били против даването на път на ОНЕ, и тези, които виждаха в Дружините военна единица, на която Царството не може да разчита и ще действа винаги самонадеяно - Нов Път. Тези конфликти се подсилваха допълнително от тежките лични вражди между фракциите.

За Нос това бе грешка, и макар не популярно, той започна да търси сближаване между фракциите, макар да не бе на висока позиция в Дружините. Многократно търсеше контакти лично с Chigot - лидера на Нов Път - и искаше да бъде баланс между двете. Уви, това бе мисия невъзможна, но Нос все пак успя да постигне изграждането на добри отношения с хора и от двете страни, особено с Chigot. Макар това да го правеше непопулярен в Дружините, Нос вярваше, че Чигот не е демона, за който бе представян, както и че Дружините не бяха демона, за който всички ги представяха.

Мига, който и до днес Нос намира за най-велик в историята на страната, бе последвалата турска инвазия. За пръв път агресора в тази война не бе България, а Османската Империя. С близо 120 войници, те нахлуха в страната.Нос бе от войските готови и подготвени за конфликта - намиращ се в Самоков, въоражен до зъби и с храна, достатъчна да стои обсаден с години. Турците обаче поднесоха изненада, и вместо да ударят Самоков, се придвижиха напред към София.

Момента бе критичен, а България единна. Силите на север и изток от Враца бяха групирани във Враца, в 3 армии, а повечето войски, които бяха готови за конфликта, бяха в Самоков. София бе оголена, а най-близките сили имаха нужда от поне 2 дни - 3те възела от Враца до София, и имащата нужда да вложи 1 ден в излизане армия в Самоков - да се притекат на помощ.

В този момент, вечно ще остане и ще се помни отбраната на София, в която почти нямаше Софиянец, който да не се включи. Въпреки залозите, София издържа и двата турски удара, като не само задържа портите, но и нанесе не малко загуби на опонента.

Обстановката бе критична, и настъпи съдбовен момент във войната - войските на турците бяха пред критичен избор - да постигнат успех с трета нощна атака, с която да превземат града и окопани в него, имащи 100% бонус защита и 50% бонус престиж, над 100 войски, да бъдат окопани и непревземаеми, или да останат отпред в отбрана и да посрещнат идващите 4 армии - хайдушки дружини от Самоков и армиите от Враца. Турската армия направи своето решение, което бе грешно - те опитаха трети щурм срещу Софийската крепост, но гарнизона, групите и останките от Софийската армия издържаха удара.

Комбинираната сила на останалите войски, в комбинация с вече понесените загуби на турската армия, и това, че повечето от силите й бяха стопени в удара по София и нейните защитници, донесоха огромна военна катастрофа на 70 турски войници бяха ударени (убити и ранени) срещу едва 7 убити и 1 ранен български боец.

Като член на Самоковската армия, Нос участва само в заключително сражение, където получи възмездие срещу Caparfetih, който го бе убил няколко години по-рано, при Одрин.

Въодушевен, и в роля на съветник без пост преди сраженията, той поиска от великия Боляр Traktor да го направи Капитан, и след 3 денонощни смени направи грамота и медал за всеки българин, участвал в армиите и сражението. Раздаде ги лично, с писмо до всеки участник. Боляра оцени тогава много високо този труд, и макар Трактор да бе в голяма вражда с Дружините, между него и Нос се създаде огромно приятелство, което прерастна и в реално и живо и до наши дни.

За жалост обаче, голямо петно на срам донесе съдията на областта тогава - Asazi - който оневини всички турски войници освен генералите, позовавайки се на неточности в Закона. Голяма болка изпита тогава Нос, който дори не бе ходил на училище за да помага в битките и да прави грамоти и медали. Тогава в него се зароди манията и вярата, че една държава без ясни и точни Закони, е обречена на провал дори в най-великите си моменти.

Войната срещна Нос отново и с неговата първа, най-истинска любов - Baby_f. Тя наскоро се бе разделила с годеника си City_life и последващото му прераждане City_life2. Той също бе отдавна разделен със Соня. Срещата им на бойните полета пред София върна старата искра, и не след дълго, след няколко щури приключения в Софийските овощни градини и Самоковската гора, те се сгодиха, а по-късно и ожениха - този път за вечни времена.

Не след дълго ОНЕ отново се завърна. Отново им бе даден достъп до Влахия, но този път Дружините решиха да предприемат различна тактика. Тъй като в предишната война бе постигната тежко извоювана победа, но врага бе сразен далеч от Румънска територия, а правителството остави ОНЕ да напусне страната свободно, макар повечето от войниците им да бяха убити и ранени във Враца и София, подхода бе променен - донякъде подмолно, Хайдушки Дружини заявиха, че този път няма да се попречи. Това позволи на ОНЕ да премине по възлите от Самоков до Ловеч, и оттам във Влахия. В мига, в който ОНЕ стъпи на румънски град, Дружините се мобилизираха и заеха позиции при Враца, а после и при Ловеч. Идеята бе ясна - да се затворят в капан войските на ОНЕ и този път да останат на Влашка земя, където Влахите да ги контролират, и да не им се даде да се върнат и прегрупират в Турско.

Изпълнението бе направено добре, но влашката армия не успя да спре настъплението на ОНЕ и съвета на Влахия бе превзет. Хайдушки Дружини, макар намиращи се на влашка земя, не завършиха плана си.

Наистина повратен момент се случи тогава в Дружините - намиращия се във Влахия на търговия Chigot, изгонен от новата власт, на път към България, бе посечен умишлено от Дружините. Това натъжи Нос, защото в Чигот той винаги бе виждал човек интересен, активен, мислещ и обичащ родината си.

Това събитие накара Нос за последен път да напусне Дружините - организация, която наистина бе и ще остане голяма част от историята му.

Нос вложи наистина голяма част от своето финансово състояние в тази война - раздаде 8 комплекта оръжие и над 600 царевици на други биещи се. Всичките му спестявания, близо 2500 жълтици, бе дал също на каузата. Начина, по който войната завърши и разорението, до което е стигнал, го накараха за пръв и последен път да напусне границите й без това да е за военни действия с враговете на страната.

За много хора, враговете на страната бяха самите Хайдушки Дружини. Нос обаче бе искрен във вярата си, че Хайдушки Дружини мислеха и пресмятаха нещата правилно. В тези години, и при трите войни с ОНЕ, Влахия нямаше морски излаз, нямаше и друга сухоземна връзка, освен тази с България. И Дружините, и Нос смятаха, че военна организация, сплоена и родена за и от битки и кръв, няма да остане прост фермер в пределите на Влахия, и рано или късно щяха да погледнат за нова плячка.

Омразата и оплюването, подигравките с това, че не е българин, а един влашки наемник, обвиненията, че служи на друга страна и брани друга власт, когато бе посветил толкова години в това да живее и да се бори за свободата на България, донесоха много огорчение. И макар да бе единствения, който се извини на Chigot, и този миг да скрепи голяма дружба в бъдеще помежду им, тези обвинения не спряха, и вродиха голяма горчивина в сърцето на младежа.

Тогава, една вечер, от бира на бира, в Ломския хан на баща му Мaugli, майка му го склони, заедно с третият й мъж, като човек с боен опит и познания, да сформират банда за обири, и да станат най-богатите обирджии в Кралствата. Пътя към Европа бе наскоро създаден, бе модерно да се пътува, помисли си Нос. И наистина, след само два дни подготовка, зареден с хляб и царевица от майка си, и възвърнал сили, Нос тръгна по Европа.

Не след дълго застана на кръстопътя между Хърватска, Унгария и Сърбия, и обирите започнаха един след друг. За по-малко от два месеца, и след някои тъмни сделки с Унгарските власти, Нос забогатя неимоверно. Само за три месеца в странство, той се прибра у дома с 1600 жълтици, но и стоки за над 40,000.

Дълго време продаваше краденото, но и вина скова сърцето му. Тогава баща му, разбрал какво и как е сторил, преби го жестоко с кожения колан и го закле повече никога да не му и хрумне да стори това.

Нос дълго мисли какво да стори с имането, и накрая го измисли - създаде своята първа политическа партия, в която сам бе лидер - Съединението Прави Силата (СПС). Негови основни съратници бяха Cheers, Stilio_2807, баща му Maugli. Болката и горчивината бяха заменени от прозрението, че е време идеите и мечтите му за единна и силна България да минат през собствените му ръце, а не да се надява вечно да се случи прозрение в ума на останалите политически сили.

С огромна енергия и желание, и с пламък в очите, създаде партията и се яви на избори. И, о, чудо - спечели той изборите! Поразтърка очи, но какво да види - грешка на Великите сили и тяхната вселена, някак си бе отчела партията като кандидат за власт в Мърсия, Англия. Да, бяха спечелили с 53.6% и имаха 6 съветника, но в страна далечна и безинтересна.

Въпреки силните протести, и това, че не само неговата партия бе прецакана, Великите Сили не чуха воплите на поразените партии. Възстановена им бе само сумата от 1200 жълтици, които бяха дали, но нямаше промяна в изборите. Въпреки това обаче, в тези дни той се запозна лично с тези Велики Сили - и успя да изгради с тях добра комуникация. Наблюдаваше как останалите ощетени партии грубяха и обиждаха администрацията, и откри, че единствените искания, които минаха, бяха тези, заявени вежливо и почтително - това му даде ценен урок и ценни контакти завбъдеще. Изборите бяха опропастени, но Нос бе спечелил много повече.

Останалите му съратници обаче не оцениха това, и скоро, разочаровани от случилото се, партията отиде в разпад. Само седмици по-късно, лишени от мечтата си, и с попарени амбиции, партията бе закрита.

Нос тогава се впусна в друго приключение, за което само вселените индиански знаят. Там той помогна за превода на Вселената на българо-индиански, с което затвърди своите връзки с Великите Сили, и оформи много международни контакти. Сърцето му обаче никога не спря да милее силно за свободна и независима България.

14 месеца след провала на първата му партия, и гледайки как цели 7 мандата липсата на воля и изразена политическа сила водеше след себе си 7 Боляра, избрани след 16-40 дневни избори за короната и при налични 6-9 партии в изборите, той разбра, че юздите са сериозно изтървани. Макар през тези 14 месеца 2 пъти да бе заемал - без никакво обвързване, на добра воля - място 12 в листата на партия ССС (Свобода, Сила и Солидарност), той бе безпартиен. Индианските му приключения и завързаните там и преди това силни топли връзки доведоха до едно събрание в Кутловската кръчма на Leora (която бе само доманик, не и съмишленик) и роди партия с едни напълно нови виждания.

Българска Роялистка Партия (БРП) бе създадена от Нос с ясна кампания - държава, в която Боляра, макар избран демократично, с избори, да има авторитарна сила и право да взема решения за действията на всеки пост в Съвета. Това по земите български бе нечувано дотогава. Тази остра за времето си идея, буйна същност на лидера и повечето й последователи, и някои не премерени изказвания не след дълго дадоха повод на много от опонентите на БРП да лепнат етикети като фашисти на организацията.

Нос трябваше да признае - имаше защо да се дават подобни епитети, но за него, нещата бяха ударили точката на критичност. Съвета бе безгласна буква, а малкото успешни избори за Боляр редовно завършваха с разпърдяването на коалицията, сформирана от поне 3-4 от 7-8 партии в Съвета, и доизживяване с по 3-4 властващи съветници.

Нос търсеше решението и настояваше за няколко прости правила - Болярска власт над всеки пост и всяка позиция, задължителен избор на Боляр лидера на листата победител, ако не се постигне избор на първи тур, и власт на централната власт над местната - нещо, което бе крайно неприемливо за много фракции, които бяха почнали да се фрагментизират на градове.
Създадения модел всяка от партиите да се групира в даден град, и тези партии да издигат почти вечни кметове в дадените градове, бе пагубна в очите на всички последователи на БРП. А те не бяха малко - от тази партия излезнаха много лица и персонажи, които по-късно имаха шеметни кариери - Stilio_2807, Sta6o, Cheers, Stella, Моаrein и други. Острата реторика, идеите описани по-горе (които в тези времена си бяха истинска революция) и наистина огромната активност на членовете на партията й носеха все по-растяща подкрепа. На своите четвърти политически избори, БРП постигна и своя рекорден резултат - 15.9%, които за онези времена й донесоха престижното 3 от 8 място.

Не след дълго обаче, ситуацията в България достигна логичната си развръзка. Фрагментаризираната на градове-партии страна навлезе в нова гражданска война. Чигот, дългогодишния приятел на Нос, и лидер на партия Нов Път, които основни сили бяха в Търново, решиха да извършат преврат срещу законна избраната власт. Това вкара хаос и не след дълго Търново бе сцена на жестоки битки между свалените от власт партии и групата, която ги е свалила.
БРП, която бе неутрална и нямаше много общи точки с нито една от фракциите, взе решение да застане на страна на закона - свалянето на власти по прищявка в неговите очи бе опасен прецедент, който можеше да даде старт не само на една гражданска война. Нос се включи в армиите, обсадили Търново и борещи се в метежа. В битките с тях, още първия ден бе ранен от Xah4o с тежка рана, вкарала го в лазарета за 10 дни. Докато излезе, войната вече бе във финална фаза, и завърши с успех над метежа.
Въпреки, че метежа бе ръководен от Чигот - дългогодишен вече приятел на Нос, двамата бяха лице в лице, не защото не се уважаваха, но защото вярваха в различни ценности, което бе и същата причина да не са заедно и на политическо ниво, в Съветите на страната преди това. Войната не развали връзката помежду им.

Тези събития обаче повлияха тежко на БРП. В Роялистите бе настъпил прелом, и голяма част от тях напуснаха групата, защото вярваха в това, че БРП не трябва да помага на нито една от страните в този конфликт, защото така ще помогне на един от двата много лоши избора. Този срив, започна да дава отражение още в следващите два политически вота. БРП падна сериозно надолу от постигнатия връх от 15.9%, и още на следващия вот получи едва 9.9% одобрение. Отново не участваща във властта, голяма част от останалите в БРП участници загубиха вяра и обвиниха лидера в неуспех да "материализира" участието в гражданската война и да участва във властта. Последвалите кавги разкъсаха още по-тежко партията, и се стигна до логичния завършек - на последвалите избори Нос постигна най-слабия изборен резултат на политическа листа, в която е участвал, и БРП остана последна с едва 4,8% подкрепа, не влизайки с нито един съветник във властта. Няколко дни по-късно, партията бе закрита.

Много от хората, с които Нос бе изградил тази партия, и които бяха получили шанса си в политиката на страната, загърбиха дружбата си с него. Но други, останаха негови приятели неотлъчно и с тях Нос изгради едно наистина съвършенно приятелство, измежду които баща му Мaugli, Cheers, Stella, Moarein. С Cheers, с когото имаха огромна дружба, решиха дори да се побратимят.

Във Враца, след сватбата на Cheers с голямата му любов и тогавашна кметица на Враца, в градския хан, те решиха да скрепят дружбата си с кръвно ръкостискане - и така създадоха фамилията Тертер, прерастнала и в клан по-късно, когато те бяха въведени в Кралствата.

Фамилията по-късно нарастна бързо, след като само в рамките на 2 месеца Нос и Бейби си родиха цели 3 деца - I4ituuu, Sirdaniel и Divaks. Нос успя и да спечели 3 поредни кметски мандата в Лом - голямо постижение, имайки впредвид факта, че преди това Caligula_g бе кмет на града дълги години.
По време на тези мандати, Нос постигна големи успехи за града. Още първия ден на мандата си, трябваше да оправя лудницата, породена от мулташкия бунт в Лом 3 дни преди това. Опрощаваше суми с дни, и се бореше с другите несгоди на най-населения български град.
След 3 мандата, в които направи Лом първия град с градска флота (баржата Charity), извади хазната от наличния над 700 жълтици минус, загуби четвъртите местни избори едва с резултат 50.6-49,4%.

По времето на тези мандати, и следващата година, Нос бе отдаден на своята рода и близки - заедно с жена си поддържаха хана "Малка речна хижа", грижеше се за трите си деца и редовно общуваше с баща си, побратимения си приятел. Дъщеря му намери своя половинка също - омъжвайки се за Sta6o, бившия му съратник в БРП. Преудолял в тези времена своята алергия към зеленчуци и мляко Нос ссе разкраси и поумня, влезна във военна академия, изучи се като военен и държавник.

Не след дълго обаче, неспокойния и амбициозен нрав на Нос го бутна към ново приключение. Той никога не успя да забрави своята амбиция и мечта - свободна и независима България. Въвеждането на имперските корони, и вкарването на България в единна империя между Гърция, Турция и Царството, както и не особено променената обстановка в страната, тласна Нос към създаването на неговата трета политическа партия - Нова Сила.

Нова Сила бе създадена базирайки се на много от принципите на старата Българска Роялистка Партия. Формацията бе създадена базирайки се именно върху фамилията Тертер. Първите й членове и участници в политическата листа бяха именно хора от фамилията, а много от следващите присъединили се пожелаха да се сродят и по кръв.

В първите си 5 седмици след създаването си, Нова Сила придоби наистина солиден брой членове. Нос, който бе изявен лидер на тази формация, работеше неуморно в развитието й. Още на първите си избори Нова Сила доби много силен резултат - 16.8% от участващите 7 партии, което бе само
0.1% под рекорда на предишната му формация, БРП.

В първия си мандат Нова Сила не се коалира, защото не можеше да намери принципен партньор, с който да има изразени общи идеи и визия.

Съсредоточена върху развитието на формацията, Нова Сила придоби още по-големи размери и брой членове. В навечерието на следващият вот вече наброяваща 35 членове, формацията постигна своята първа изборна победа с резултат от 28.2%.
Тогава в нея членуваха хора като Divaka_vd (известен по-късно като Boreas_castiel), Grochev, Faraonqbg, Niki_drakula (по-късно известен като Pompeius_i) и много други личности.

Истината е, че тази изборна победа се превърна и в пълен провал само 3 седмици след гръмката победа.Нова Сила с наличните си 4 съветника намери общ език и се коалира с Кръг Ескалибур - имащи 2. В създадения паритет, с цел да се постигне избор на Боляр, коалицията на Нова Сила и Кръг Ескалибур прие да издигне за Боляр съпругата на Нос - Бейби, която получи решаващия седми глас от единствения член и лидер на листата на Ордена на Старейшините - Nenko70.

Тогава Нос за пръв път пое наистина важен пост в Съвета - въпреки, че дългогодишният му блян да стане Боляр, в което той виждаше възможността да осъществи своите идеали и визия - той пое втория, ако дори не първия, най-важен пост в страната - Шериф.
Уви, само за 9 дни Нос осъзна, че този пост е голям залък за него, и след като видя, че не постига правилни резултати, потърси Dizela, член на Да Дадем на България и много опитен Шериф с много мандати зад гърба си. В това хората отчетоха провал, какъвто наистина имаше - големите обещания и амбиции се срещнаха с неопитността и свръх голямото желание.
За чест на Нос, наистина се избегнаха проблеми с мините - връщането на опита в позицията и себеоценката му бяха навременни, и мините бяха стабилизирани, без никакви усложнения и паднали нива. Уви, коалиционния партньор на Нова Сила обаче, Кръг Ескалибур, бе загубил доверие и пожела оставката на Болярката, и на самия Нос.

Истината е, че Нова Сила бе с достатъчно налични съветници - цели 4, което бе успех на фона, че в Съвета имаше цели 5 партии - и съветниците от ДДБ бяха заявили, че щом са съветници, ще работят - за да продължи работа. Нос обаче знаеше, че дойде на власт обещавайки да направи всичко възможно да скъса веригата на едва изживяващите съвети, и дори не обмисли варианта Съвета да се задържи. След тежки съвещания, само 2 дни след като Ескалибур оттегли подкрепата си, Бейби подаде оставка като Боляр, с което се активираха нови избори за такъв, а Нос пое вината за провала и също напусна Съвета.

Самия Нос тогава преживяваше много тежко събитието - неговия зет (съпруг на дъщеря му), с когот бяха работили заедно по толкова много инициативи, като пъя Самоков-Серес, и с когото бяха създатели на БРП, го бе загърбил.

Трусовете от неуспеха дадоха ефект и върху мащаба на Нова Сила. След договорки между Нос и Ники Дракула, бе решено Дракула да възстанови старата си партия Възраждане и труса от това откъсна близо 40% от състава на партията.

Още на следващия вот обаче, единството между Ескалибур, Възраждане и Нова Сила бе възстановено. След ожесточен вот, Нова Сила успя да извоюва 3то място на вота от 7 партии, и за пръв път от много време насам имаше Боляр избран на първи тур, с нужните 7 съветника. Коалиция под мандата на Ники Дракула от Възраждане, които имаха 3ма съветници, с подкрепата на Нова Сила и Кръг Ескалибур, всяка с по двама съветници.

Това бе един наистина успешен мандат, който по-късно рефлектира в нов мандат с почти същия състав.

В тези мандати, Нос зае ролята на Съдия, и се справяше наистина чудесно с ролята, която в интерес на истината му допадаше. Кабинета, със задружни усилия на всички участници, постигна няколко международни договора, обновени закони и осезаем прираст в хазната. За пръв път от години се запозна работа по вдигане на престижа от Сташо, като неговия мандат завърши при престиж от 3 звезди и половина.

С изтичането на втория мандат, бе решено коалицията да се запази и при бъдещи подобни успехи да се "ротира" позицията на Боляра. Настъпи трети мандат, начело на когото бе издигнат Sta6o. Мандата също премина плавно и нормално. Когато настъпи четвъртия мандат обаче, постигнатата около 9 седмици преди това договорка обаче бе нарушена, и Възраждане и Кръг Ескалибур отказаха да подкрепят Нос за Боляр, както бе споразумяно.

И до днес може би двете страни ще изкажат различни доводи как се стигна до разцеплението между тях. За Нос, това бе неспазена честна и пряма договорка, докато Нова Сила бе изпълнила прямо и с трудолюбие задълженията си в предходните 3 мандата. За Кръг Ескалибур и Възраждане,оправданието беше страха от повтаряне на мандат, подобен на този на Бейби, който да разруши градения с много труд имидж на коалицията.
Настъпилият разрив доведе и до напълно очакван разпад на коалицията, и загуба на следващия мандат.

Може би трябва да се каже, че този разрив настъпи в лош исторически миг. На Балканите се бе завърнала след странство в Ирландия организацията ОНЕ, но България в този миг не бе това, което бе при предишните войни с тях. Хайдушки Дружини бяха в летаргия и повечето от тях се радваха на живота в манастира, явно уморени от политиките и войните, които създадоха. Останалите партии бяха основно тези, които нямаха желание да се конфронтират с ОНЕ. А ОНЕ - те бяха по-опитни от всякога.
Отношенията с Влахия също бяха други - и приятелството, горяло в годините преди това, бе много изстинало след неуспеха на ХД там преди това.

Съвета, след дълги разногласия, взе решение да даде допуск на ОНЕ до Влахия.
Про-ОНЕ настроението партии намираха в това бъдещ съюзник, базиращи се на факта, че ситуацията не е като преди и вече има кораби, с които ОНЕ ще могат да пътуват и няма България да е единственият изход. А анти-ОНЕ настроените сили - те просто нямаха нивото на мобилизация и възможности, каквито имаха преди.

ОНЕ премина територията на страната и без почти никакви проблеми взе властта във Влахия със сила.

Не след дълго обаче ОНЕ, вече установил тотална военна диктатура и власт, започна да забравя обещанията към България. Във форума на Влахия опитваха да привлекат членове на опонентите си дори с обещания за велика Румъния, и гарантиращи на Влахия излаз на Дунав чрез "установяване на контрол върху пристанището на Росиори".

Това бе аларма в ума и сърцето на Нос - за него бе ясно, че войната е неизбежна, и че Anghelos, лидера на ОНЕ, не виждаше на юг от себе си нищо друго, освен експанзия.

Само дни след тези думи завършиха и изборите за съвет. Заедно с новата партия на хоризонта - ПБА на Faraonqbg, имаше 4 партии, които имаха еднаква визия, на ниво много по-голямо от това на местните злоби и междуособици - за Нос и други около него, нацията бе застрашена. Възраждане,

Нова Сила, Кръг Ескалибур и Първа Българска Армия се коалираха под скиптъра на Ico, член на Кръг Ескалибур.
Това вероятно ще се запомни и остане като началото на най-лудите 60 дни в историята на Нос, а може би и в историята на Царство България.

За изненада на коалицията, на следващаъа сутрин страната осъмна с важните постове дадени в двете партии, останали извън нея - Ордена на Старейшините и Да Дадем на България. Това донесе моментално удивление, равно с покруса във всички в коалицията, особено на Сташо. Този мандат бе по-кратък и от този на Бейби - оцеля само 6 дни след избора на Боляр, а Ицо бе изоставен дори от съратника си Сташо, който гласува против него във вота на недоверие.

Ицо е човек, който Нос и до днес много уважава, и се надява Ицо да има същото уважение към него. Но в тези съдбовни дни, на прага на война, коалицията имаше нужда от подкрепа.

За Боляр бе гласуван веднага след това Ники Дракула, който в навечерието на коронацията си дори бе попитал Нос - наистина ли си готов за тази война. Нос бе категоричен - да. Но съдбата бе решила друго.

И до днес за Нос е мистерия, и може би завинаги ще остане мистерия, защо само три дни след коронацията си, Ники Дракула напълно смени решението си. Престижа бе 5 звезди, а четирите формации наброяваха поне 45 войника, истински готови за бой, без да са търсени други, а такива се очакваха.

Дракула заяви - война няма да има, и Сташо застана зад него, въпреки всичко уречено.

За Нос бе ясно - нещата бяха пред упадък. Но Фараона бе човека, готов на всичко да се постигне инициативата, и в този момент по всичко изглеждаше, че само той, заедно с мен, виждаше накъде отиват нещата. Втория съветник от квотата на Нова Сила - Lin4eto, родната майка на Нос, също го бе предала, и каза, че няма желание да се бие.

Прибегна се към друга тактика - потърси се, и очудващо се намери не само желание, но и голямо ниво на готовност от Нов Път и Хайдушки Дружини за подобен поход. Само за дни, армията вече стягаше флаг и трупаше военни точки, а членове на формациите, вербувани и трезво мислещи българи, и хора просто за авантюрата, се стичаха към Ловеч.

Дракула вече бе увещал другите две партии, преди това опозиция, а после - прикрита част от съвета - да бъде на негова страна. Похода вече бе обявен публично, ОНЕ - знаеха и барикадираха усилено Слатина. Нос знаеше, че повече крачка назад няма. Бе предаден дори от съветника и своя майка Lin4eto, която Дракула в знак на присмех бе назначил за Капитан - и обяви, че герба за похода е махнат от съветник на Нова Сила, а не от него.

За командването и командния чат бяха излъчени лидерите на всяка от четирите формации - Chigot, Grozev, Faraonqbg и Nosweat. Чигот обаче много скоро заяви, че има лимитирано време за този чат, и остава в него само фиктивно, като добавя от свое име Ip_man.

След кратко обсъждане се реши, че комуникацията с влашките анти-ОНЕ сили и публичната визия във форума на Влахия ще се поддържат от Нос, а военните решения ще се вземат с 3/5 съгласия в чата.

На 19ти Март 1461 година, вече бяхме на Влашка земя - възел между Росиори и Дунав, с двете ни армии - Veni Vidi Vici на Vikito_78 (известна по-късно като Victoriya, а днес като Triniti) и "свобода или смъртъ" на Grozev.

На 20ти Март заехме позиция между Слатина и Росиори. Бяхме с 0% престижеж бонус, с обща численост от 68 души, а врага бе със 100% престижен бонус и в защитна позиция,с близо 85 човека. Надявахме се да се спусне, и да ни удари той - така шанса ни бе по-равностоен, заради това, че щяхме да имаме 50% от локацията си, а те само 100% от престижа. Атака нямаше цели 5 дни. ОНЕ очевидно се надяваше да да ударим ние, но ние вече имахме план в действие.

ОНЕ имаше цели 7 армии - всеки град бе охраняван от такава. Те обаче пропуснаха факта, че когато си в отбрана със 85 човека, напълно спокойно можеш да ги побереш в 2-3 армии. Не знам защо докараха всички бойни единици в Слатина. Забравиха факта, че в тила има десетки и десетки влашки играчи, мразещи ОНЕ и знаещи, че сме там за да победим ОНЕ, а не Влахия.

Огромна група играчи, близо 25, се събраха в Търговище, и ОНЕ реши, че това ще бъде бунт - такъв щеше да бъде. И релокира 4 от армиите обратно, всяка от тях с цял взвод 8 души. През тези 5 дни изчакване обаче, ние попълвахме войската с влашки доброволци от Росиори, и с двете си армии вече не бяхме 68, а 81 човека. Същия ден един румънски пътник бе убит - разбрахме, че армиите в Слатина са в боен режим. Това бе решаващия момент.

Щяхме да нападнем сили имащи 150% бонус. Но те направиха 2 грешки - върнаха веднага армии, подценявайки заплахата и вероятно не знаейки, че ние нарастнахме осезаемо. От 85, силите им паднаха с цели 32 човека, на 53. Второто, пусна се човек напред да обере ударите, защото знаехме, че ще ги отнесе всичките. А ние ударихме бясно.
Във войната численото предимство е най-важно, и този ключов момент на 27ми Март ние загубихме едва 3 човека (макар единия генерал), а те цели 18 убити и 3 ранени.
В този миг войната бе обърната.
2 от останалите 3 армии бяха изтласкани към Питещ, а останалата армия на самия Анхелос се оказа куха - само с него в нея, и не бе взела участие в боя. На следващия ден, бе поразена и тя, а останалите войски на ОНЕ пътуваха към Тарговище.

На 30ти Март вече бяхме пред Тарговище, а в два от градовете армии на опозицията бях готови за бой. Престижа на Влахия, поради лошо управление и дълго хранене на заредени армии, бе паднал до 4 звезди, съответно и бонуса им бе 70%. На 1ви Април завършиха наборните режими на влашката
опозиция, а ние едновременно в този ден, сами, нападнахме Търговище и тествахме отбраната. Бяхме събрали още хора в тези 2 дни и числеността ни бе 82 души, тяхната зад стените - 51.
С идването на влашката опозиция, на 2ри Април ударихме с обща численост 134 срещу 46. В тази нощ едната останала армия на ОНЕ загуби над 50% от състава си и бе изтласкана извън Тарговище.
На 3ти Април не ударихме - просто изчакахме армията на ОНЕ да се вреже в нас. Боя бе 127 срещу 12 души, и резултата бе смазващ - 12 убити срещу 0.

Така дойде нощта на 4ти Април - по стечение на съдбата моят рожден ден - в който с удар от 128 човека срещу останалите едва 25 от ОНЕ, крепостта бе пробита, ние бяхме в Тарговище, а ОНЕ бе победен.

Войната бе бляскаво спечелена, а нашите армии след 3 дневен престой напуснаха Тарговище и се върнаха в България. Властта бе оставена на Влашката опозиция, с договорката да не оставят ОНЕ да се върне на власт, да поддържат добре Влашката държава и да я възстановят от войната и обира на ОНЕ преди падането им от власт. За България бяхме спечелили обещанието за съюз и безлимитна сол за нашето производство на лукс на добивни цени.

Войната бе спечелена след 15 много тягосни и напрегнати дни. Нос за пръв път бе осъзнал, че да си командир е много, много тежко. Войната наистина се печели с помощта на всеки един човек и меч, независимо дали е с 0 или с 255 сила. Наш войник на 38 сила повали генерал на ОНЕ, който бе Цар на Влахия. Но наистина нервите и напрежението падат много тежко на плещите на водещите.
С връщането на българска земя, Хайдушки Дружини, Нов Път и Първа Българска Армия се обединиха и оформиха Боен Легион. Нова Сила бе също поканена - а тогавашната лидерка на Хайдушки Дружини Shushumiga дори бе предложила на Нос да оглави първата листа на Боен Легион - но той отказа.

Той вече бе имал опит в това да бъде в подобна формация, завършил зле, а също така смяташе, че
нещо нарастнало така бързо, би избухнало пак така бързо.

Без никакви проблеми, Боен Легион разгроми останалите партии (някои от тях дори не явили се) и спечели 6 съветника. Нова Сила спечели 2, и коалицията бе оформена веднага между двете формации.

За Боен Легион и Нова Сила бе ясно, че Легиона няма да оцелее дълго, ако няма военни действия. Нос и до днес не знае как точно се случваха нещата в Легиона, но само 3 месеца по-късно отново Царството бе готово за войната на мечтите му - спускането в Османската Империя.

С 9 влашки войници подкрепление и 8 сръбски, армии с 100% герб и численост от над 100 войника, България отново нахлу в бедната и разорена от вътрешни междуособици Турция. На 13ти Юли 1461 година, Одрин падна. Спусканията на тези армии и дошлата в подкрепа Гръцка съюзна армия на
Iznogoud превзеха и другите османски столици Баликесир и Гемлик. В Турция, Нос отново се прояви, отнемайки живота на 7 опонента в битка и на доста други пътници.

Войната обаче завърши бързо, така както и почна. Макар победата да бе пълна, Великите Сили се намесиха и спряха армиите на Боен Легион, Гърция и дошлите по-късно още доброволци.

Скоро след това, Боен Легион спечели отново изборите и за Боляр бе избрана Дидония. Този мандат обаче бе твърде кратък, и Легиона се разпадна, като влезналият в ролята на лидер Фараона го напусна, заедно с влезналите като членове на Първа Българска Армия членове. Нос бе Шериф в този мандат - вече справящ се добре, без пропуските от онзи злополучен мандат на съпругата му.

След разпада обаче, Дидония реши да напусне поста - и махна постовете Шериф и Търговски Министър, за да принуди съветниците да изберат Боляр, който да назначи такива бързо.

В новата коалиция Нова Сила не взе участие. По-голямата част от хората, напуснали Боен Легион в резултат случилото се обаче, намериха сигурност и нова среда в редиците на Нова Сила. Особено голяма болка изпитаха хората, когато на следващия мандат Боен Легион подкрепи Ники Дракула за Боляр - човека, който махна герба на техните армии и бе зарязал тези хора на произвола.

Екипа от Възраждане, Кръг Ескалибур и Боен Легион в рамките на 3 мандата залитнаха страната в лоша посока. Въпреки разногласията, при Боляра от Боен Легион Чигот, с изрична молба, Нос пое поста на посланник във Влахия. Резултата от дейността му там бе мирен договор и съюз подписан на 5 Ноември 1461 година.

Тогава обаче настъпи сериозен обрат, съдбовен за Царството, в неговата политика. Сърбия, недоволна от високомерието на Царството и продължилата с години окупация на възел 1305, го поиска обратно. Високомерното поведение на тогавашния Външен Министър Сташо не тушира напрежението. Неговата позиция бе, че проблема с възела ще се реши когато се постигне договорка за цялостното състояние на границата - а сърбите искаха първо да им бъде върнат сигурния като сръбски възел и тогава да се говори. Позицията, макар високомерна, за Нос бе правилна. Царството не трябваше да отстъпва, но когато споровете започнаха, ситуацията бе различна.

Въпросната ситуация се измени само в рамките на седмици. Боен Легион, без много от старите си двигатели, и България без да е готова и желаеща битка на север, не подкрепи бившите си приятели и опозиция. След 5 седмични бунтове, сражения, избори и гражданска война, ОНЕ се върна на власт.

В играта отново бе Анхелос - заспал в период от над година - и той се оказа по-добрия в този сблъсък.Сърбия, която преди това не се долюбваше много с ОНЕ, изведнъж съзря възможността не тя да е на няколко фронта, а обратното. Постигнаха съюз и договор с ОНЕ, а ние - не бяхме готови.

В новата ситуация, вътрешните сътресения бяха много скоро факт. Боен Легион се оттегли от властта, а на изборите излезнаха само 4 партии - Нова Сила, Да Дадем на България, Възраждане и Кръг Ескалибур. Победата бе за Нова Сила, и бе създаден кабинет под скиптъра на Виктория. Нос
първоначално зае ролята на Капитан - създаде армия за отбрана на северната граница - и после бе върнат в любимата си вече роля на Съдия.

В този мандат държавата се въоражи и стабилизира, и всички знаехме какво ще се случи. Напрежението се поддържаше туширано, макар и двете страни да знаеха, че войната вероятно е неизбежна. И така, 3 дни преди края на мандата, се случи непоправимото - Чигот беше заявил във форума, че нормалната и историческа граница в този период е била река Морава, минаваща реално между възела преди Смедерево. За Сърбия това бе дългоочаквания повод, а България бе дестабилизирана от смяната на властта. Мандата на Нова Сила и Да Дадем На България предприе нужни и важни според управлението мерки, но очевидно слабо популярни.

Мандата бе спечелен от Възраждане, войната вече бе обявена и Сърбите бяха между Смедерево и Видин. Стратегическото командване бе поверено на Felix4o - млад и нахъсан, но неподготвен психически, без нито една война зад гърба си, и с много малко свободно време човек.

Царството имаше 7 армии, една от тях водена от Нос. Взе се решение войските от Видин да се изместят в Лом, с цел сръбските войски да стъпят в града, и когато дадат жертви, да остават на българска територия и да бъдят съдени от подготвения и приет преди войната закон.
Видинчани трудно приеха тези новини - Нос напълно ги разбираше, и самия той приемаше трудно оставянето на града без първа отбранителна линия.

Повечето жители на Видин, въпреки болката, приеха случващото се и се изместиха в Лом. Някои все пак не напуснаха града.
Нос също бе гласувал за това решение. За жалост, бе обвинен така, сякаш го е взел сам, но разбираше хората.

Сръбската армия стъпи във Видин, с висока численост и готова за битка. През това време четири български армии бяха в Ловеч и пазеха пътя на ОНЕ към столицата - но без сражения. Боя започна при Лом. Първия ден, макар армията на Petio78 да трябваше да излезе и да подкрепи армията на Нос в отбрана, тя не го направи по причини, неясни и до днес. Армията на Cucu_tt идваща от Враца пристигаше едва след това. Така Нос - със своето семейство Тертер и съпартийци от Нова Сила, както и подкрепата на Видинчани, с численост от 38 войника отбраняваше границата от сръбските 67 войници в първия ден на сражението. Сърбите дадоха 7 жертви, а армията на Нос - 12, една от тях съпругата му.

На следващия ден Сиси и Петьо бяха вече на позиция, но не ползваха защитния бонус от 50%, тъй като не бяха ударени докато не извършват движение. Резултатите отново бяха в сръбска полза.
След още 3 дневни боеве, Сърбите пробиха фронта и се спуснаха до Враца.

Нос, обиден и обезверен, бе загубил вяра. И до днес Нос търси обяснение защо армията на Петьо не излезе навреме. Вината за пробитият фронт бе стоварена върху него, макар решенията да се вземаха във военен чат от 7 генерала и капитан.

Войната по-късно завърши с пълен разгром над страната, ОНЕ и Сърбия превзеха Търново и опустошиха икономиката на България. За следващата година, Нос изпадна в летаргия, и не помни много от случилото се. Беше повикан за контраатака и битка със Сърбите и ОНЕ на сръбска територия, в екип с босненски и немски съюзници. Може би най-срамното деяние в живота на Нос бе, че отказа да воюва. Истината е, че той помогна на армията на Emeria, като дари над 90% от имуществото си на тази армия - даде и смели много торби жито за хляб, дори свали личните си
оръжия и ги дари на боец, отиващ на фронта. Но отказа сам той да отиде, защото другата армия бе водена от Danail, един от хората, най-много тръбящи и приканващи хората от Видин да останат в града и да не се изместят към Лом. Тези приканвания той отправяше с много груби и според Нос - незаслужени - обиди и дори ругатни и кълнежи. Но това петно и лош спомен ще тегне вечно върху Нос.

Той изпадна в летаргия, първо двуклик, а после дори се оттегли. Някои хора шушнат, че докато бил в манастира постоянно бълнувал и му се привиждали светове стотици години назад, и постоянно шепнел за огнехвъргачки, сяра и хоплити. Монасите мислили, че Нос е в треска, и че си отива от света, и бдяли над него, молейки се за живота на юнака.

Един ден, той обаче се събудил. Станал от нара манастирски, обръснал се, загладил русите си коси и излезнал навън. Гледката в един миг срязала сърцето му.

България била загубила боевете в Сръбско и не отмъстила за стореното, а самата тя - била срината до неузнаваемост. Мините, заличени от ОНЕ, били закърпени само да не генерират минуси. Хазната била с над 180 хиляди жълтици дългове, а желязото и камъка били толкова кътни, че дори златото струвало по-малко. Без икономика, и обградена във врагове, България нямала възможност да се грижи за пазарите си, и стоките преливали с хиляди продукти на минимални и унизителни цени. Хората изчезнали, а разрухата заливала всичко. Тая гледка потресла Нос.

Веднага, с трескави усилия, обзет от пламък по-силен дори от този, който имал срещу турците, той възродил партията Нова Сила. Обезверените хора бързо припознали и видяли в неговата енергия спасение. На хоризонта имало само две партии - Възраждане и ТКЗС, като на власт били именно възрожденци. А ТКЗС - оглавявана от Traktor - били опозиция.

Нос и Трактор отдавна имали силно приятелство, от годините на онази страшна война с турците и великата победа при София. И още на следващите избори, Нова Сила спечелила 5 съветника, а ТКЗС 2, и за Боляр бил издигнат не кой да е, ами самият Нос. С това той сбъднал своя дългогодишен блян и цел - да седне на Болярския престол.

Задачата му обаче хич не била лесна - заварил хазна от минус 213 000 жълтици, със стоки бедни и мини имащи нужда от още подобрения за да се постигне оптимален прираст. Пазарите били затрупани, хората вече не произвеждали месо, жито и други продукти, защото цените им вече стигали минимума и не се продавали.

Нова Сила и ТКЗС, под наистина вещото ръководство на Нос, само за 53 дни извадили държавата на положителна хазна. Това станало с невероятната работа на Трактор и Маугли като Шериф и Търговски Министър, но и с огромната заслуга на Нос, който след повече от 20 дни почти денонощна работа събрал достатъчно информация за нередностите, сторени от окупацията на ОНЕ и Сърбия, и постигнал от Великите сили опрощаването на близо 137,000 дълг, а също така стотиците генерирани от престъпленията на ОНЕ и Сърбия животни били обърнати в пари от Великите сили.

Към тези икономически репарации била вкарана и Влахия, която била в още по-тежко положение, а войната между ОНЕ и опозицията, именувала се тогава Knights of Wallachia довела страната до над 530,000 жълтици дълг. И рекли великите сили, и създали Pax Celsiosorum - и обрекли двете държави да не могат да бъдат нападани

След този много успешен мандат, за който се дълго после се носели легенди, Нова Сила спечелила изборите от 9 Октомври 1462 година с цели 60.7% от резултата на гласувалите - резултат, който и до днес е рекорден за Нос от участие в избори. Не само това, но и ТКЗС постигнали 19.7% и така двете партии, с подкрепата на над 80% от избирателите, имали заедно още 5 мандата.

От техните 6 мандата, цяла една дълга година, 4 пъти Болярин бил Нос, и 2 пъти Трактор. Работили упорито и с много енергия, много труд и много желание. Държавата не трупала пари, защото всички пари раздавала на кметовете, да купуват стоки и да стимулират пазара. Направили големи търговски сделки, и изнесли стоки към Турция, Босна, Хърватска и Виена за общо над 55000 жълтици. Възродили мандраджиите и фермите за млечни овце, и продуктите лукс на България стигали чак до Германия. Съюз бил сключен и поддържан с Босна, и братски били отношенията между Нос и главния генерал Босненски Ady_velicanstveni. Договори за приятелство той сключил пред бога и със свидетел подписан неговата прекрасна съпруга с Унгария, Хърватска, Англия и Свещената Римска Империя.

Дипломатично били решени два конфликта по Дунава, когато Icarus потопил кораба на Натали и после на Fergie_paola. Под дипломатичен път той накарал Босна да плати пълни обезщетения, по искания и условия на пострадалите, и въпреки кризите запазил и изградил отношения с всички балкански страни.

ОНЕ вече се били махнали от Влахия - Пакса не им позволявал да воюват, а тяхната натура не била такава - и тръгнали надалеч, та с Влашкия Боляр и Крал Chryуs примирие имало, и дори търговия на сол за продуктите лукс български.
Със Сърбия дори търгували, и се търсело стопляне на отношенията помежду им, ала в спора за възела единомислие никога не постигнали.

И дори големи негови опоненти, и опоненти на ТКЗС, по форума български казвали хвалебствия, и признавали успехите на тези мандати. Спада в населението бил овладян, и дори повишен от 480 до 515, като много играчи се върнали.

Но уви, трагедия страшна сполетяла партията. Бащата на Нос - Maugli - неочаквано и ненадеяно починал. Това бил човека, който винаги му бе опора, и който го посрещна в играта, задържа го, помага му и го осинови под крилото си. Голям и много тежък удар бе това за Нос, и трудно го прие той.

Не след дълго, енергията му спадна, и той започна да търси свои заместници.

Поради тази трагедия, и други причини от друга вселена, а също и ангажиментите на Трактор в неговата вселена, нямаше тъй много време да влага в Болярството, и Външната политика, и икономиката и търговията на Царството. Партията Нова Сила предаде под вещото управление на Dandeto, Etaniel и Kashmar - негови верни другари и съмишленици.

Изпадна той, омършавя, заболя, и отново потърси утеха в манастира. Там дълго боледува, а монасите разказвали, че бълнувал за времена и вселени в бъдещето, стотици години напред, и някога го чували да шепне за някакви армии на Тангра, танкове, хеликоптери, злато и валути. Баели и бдяли над него почти две дълги години, и понякога само будели го за гласуване.

После, явила се в манастира Leora - сетила се след дългото време за Нос, и поканила го на ново приключение - в турско, но този път да строят кораби и да воюват в Адриантика. Върнал сили Нос, качил се на кораба, и отплавал в Гемлик. Сечял дърва и с новата си дърводелска професия градял корпуси. Тръгнала флотата, но за нещастие, потопена била в Адриантика, и Нос потънал в дълбините, та изплувал пак в Гемлик. Нос се върнал пеш до Лом, полежал още няколко месеца в манастира.

Монасите твърдяли, че този път за някакъв бизнес говорил, и че говорил как учи скриптове, кодове и други неясни бълнувания, които те не разбирали.

Събуден бил после Нос отново от своя вещ и добър приятел Трактор - бил се върнал преди месеца Трактора към активна политика и дейност, и отново страната в трудно време се намирала. Нос тъкмо вече бил излезнал от летаргията и съновидения в манастира, и изградил наново, с бързи темпове Нова Сила. Скоро бил назначен и от Боляр Танграмен за външен министър, и инициатива опитал да направи за посолство, но не успял.

Нос виждал, че страната има чисти пазари, живее се спокойно, Pax Celsiosorum още тегнел над земите й, но най-важното липсвало - хора. Започнал да думка по вратите на манастирите да търси стари другари, но всички му думали, че е скучно и няма с кой да се играе и комуникира. Затова Нос създал националната трибуна, зовяна от мнозина Discord, и там решил да кани хора и да го направи интересен и динамичен.

Много опоненти срещнала идеята, но Нос бил опорит. В това време Нова Сила спечелила и изборите, а Нос бил издигнат за Боляр. Захванал се за работа - повечето стоки били дефицит, но имало такива като кожи, вълна, които не се продавали и стояли натрупани. Търсил той начини и пазари, и открил, че старите врагове - ОНЕ - били в търсене на вълни за платна на бойни кораби и за кожи за щитове. Видял той в това шанс да създаде добър бизнес и да динамизира овцевъдите в страната, а и шивачите, но уви, зародил се слух, че бил се продал на враговете.

Мандата му не бил лош, и икономическия екип натрупал и добавил имане в хазната, динамизирала се външната политика, закона бил прилаган така, както е написан, но скандала от тази търговия с ОНЕ лошо ударила имиджа на Нова Сила и на следващите избори, тя главоломно загубила вота, оставайки с равен процент на последно място с Да Дадем на България. Останал в опозиция и продължил да настоява Нос, че ОНЕ не задължително трябва да са враг, а трябва да се търси интереса и позитива за Царството Българско.

В това време между област Одрин и област Бурса в Османската Империя вървяли тежки конфликти и дори войни. Одрин бил по-многоброен, но слабо устроен, с хазна изпаднала в повече от милион жълтици дълг, и частни фракции имало много там, които не винаги се разбирали и предателства едно другимо правили. Одринските войски поне 150 войника наброявали, но не винаги били екип. И слаба била политиката им - държали само Гърция като свой съюзник, откъдето и 4 звезден престиж имали даден. Бурса била по-малобройна, едва 65-75 войска имали, но били високо организирани, изкусни търговци, имащи алъш вериш с държави чак до Франция, престиж далеч дори над 5, силна бойна флота и авторитарно били управлявани от клан, който имал добро име и репутация.

Област Бурса обаче не веднъж бе помагала на ОНЕ, и съюз имало дори официален между двете. В тези условия, видял Нос възможност да осъществи своя детски блян, бляна, който го завладял още първия му ден, когато дори безполезен нож си купил. Виждал той възможност от две страни да притисне Одрин в тежка хватка, и като част от съюза на Бурса, ОНЕ, Сърбия да осигури мир и благоденствие на север и запад, а на юг - да нахлуе и с байряк български да пожелае и Одрин, и Бурса като съюзник да признаят България за независима, и с блага дума отново да потърси Великите Сили и да поиска от тях смело, и на база признание и документи - Цар Български да има. Много от турците също не били против това да стане - те в България виждали само опонент на султанските вотове, които им коствали много жълтици, и страха Султана да не е техен, защото по волята на Великите Сили, в Кралствата този Султан бил изборна длъжност.

ОНЕ в това време и от Pax Celsiosorum се възползвали - понеже същия забранявал на Царството да воюва, и го задължавало да не пречи на преминаващи войски и армии, и преминали през България, стигнали до Влашко и лесно го превзели. Това направило силата на ОНЕ-Сърбия-Бурса коалицията дори по-голяма, добавяйки Влашко в техният алианс.

Тези планове на Нос обаче не на камък, а на желязо ударили - много от хората виждали в това предателство, и не желаели дума да стане да се работи в екип с дългогодишния враг. Макар да минали близо 3 години и половина от последните битки, спомена от раната още бил отворен.

В това време Нос, изпадайки в транс, осъвършенствал комуникирането с други Вселени, и намерил стари съмишленици и приятели с желание да се включат в Кралствата, и да дадът рамо и с меч в ръка да постигнат българската независимост. Така както летяли заедно в хеликоптери и танкове, така сега и в Кралствата мечовете и ръцете им били заедно. И дошли големи негови другари като Danider, Garabeda, Edinaka, Chakala, Чичо Джон, Lemonade_terter. Открил и свой приятел от онези бълнения, в които плувал на кораби и бил хоплит - Seraphicus.

В това време и други негови приятели преоткрил, и с Discord и обещания за активна игра върнал - Moxabe, Crusader_bg, M0ltag, Proudbg и други. А тези, които не спирали своето развитие в манастира, със щастие го посрещнали, като Bezmer, Dandeto.

Разбрал и Нос, че Pax-a който навремето постигнал, е към своя край. И с неговото падане разбрал, че вече не политическа сила е нужна, а военна. И върху основите на Нова Сила, той конструирал своя военна формация, така както е мечтал да я види като юноша в Хайдушки Дружини. Назовал я Гвардия Слава.

Създал рангова система и почнал да търси още съмишленици, да гради силна военна формация. Така, не след дълго, и много други млади играчи, били заинтересовани в това, което се градяло, и се включили да помагат. В Гвардията дошли и важни хора от клана на Одрисите - знатни и опитни търговци, които и с меча, и с политиката добре се справяли. Хора като Dani_ddd и Gamaso0 станали част от ядрото на тази Гвардия, и така оформила се силна формация, и военно, и политически.

На избори Гвардията печелила подкрепа, и във властта участвала. Но случило се така, че Гвардията намерила съмишлие и партньорство с Царската Задруга на Cucu_t и оформили те коалиция под скиптъра на Grochev. Мандата минал добре, а Нос бил Шериф в тези дни и работил усилено. Но по най-важната тема, външната политика, съмишлие нямали.

Нос и Гвардия Слава твърдо настоявали да се прибегне до екип, и да се търси експанзия на Юг, а Сиси и Царска Задруга искали да се пази неутралитет, и през страната движение да няма, и в конфликти да не се влиза. Същевременно обаче, в държавата недоволството започнало да придобива размери не само на недоволство, но на бунт.

В опитите си да активизира максимално много играчи, Нос търсил и своите стари познати от Хайдушки Дружини. С редовна и активна комуникация, завърнал някои от тях, измежду които и Adellante. Аделанте, след дълги увещания и разкази, придобила интерес и започнала да се завръща към Кралствата. Захвърлила монашеско расо и захванал да възражда Дружините.

Малко след това Гвардия Слава и Царска Задруга взели нов мандат и издигнали Нос начело. Истината е, че тогава Нос, в епицентъра на събитията и може би в най-важните мигове, изпаднал в нова летаргия, докато е на престола. Това било голям и тежък провал за него. До края мислил, че летаргията ще я пребори, но докато опитвал, мандата изтекъл, и държавата завила надолу социално.

Икономически съветниците от Царска Задруга поддържали хазната - имало растеж и икономически просперитет, но недоволството от външния курс, възможен при Болярство на Нос, и неговата почти нулева активност, дали тласък на бунт.

Мандата на Нос свършил не просто с безславие, но дори с отрицание, а каквото било постигнато, било постигнато на поне 85% с труда основно на съветници от Царска Задруга. Нос в предишния си мандат бил създал армия, но стоял в Самоков и само пазил града - роля, смешна за човек заемащ
най-важната позиция в Царството.

Минали други избори, и резултатите били обърнати. Гвардия Слава загубила позициите си във властта, а анти-ОНЕ силите дали тласък на ДДБ в изборите. Докато Нос бил в летаргия цели месеци, живота в Царството се обърнал коренно.

Калигула бил подкрепен с много от гласовете на бъдещите формации Хайдушки Дружини, Мед и Масълце. И когато на последвалите след тази подкрепа избори тези формации вече влезнали във властта, те очаквали подкрепа обратно - в избори за Боляр. Царска Задруга обаче подкрепила именно Калигула за поста, и с подкрепата на ТКЗС, за Боляр бил обявен именно Калигула, а Мед и Масълце и Хайдушки Дружини останали далеч от властта, в опозиция.
Това тласнало напрежението над ръба на масата, и всичко се сгромолясало.

Метеж нарастнал във Видин, и в протеклата гражданска война, след жертви и сражения приблизително еднакви и за двете страни - Хайдушки Дружини, Мед и Масълце от едната страна, и Да Дадем на България, Царска Задруга и ТКЗС от другата. Виждайки паритета и това накъде води той страната, Калигула привикал на помощ ОНЕ във войната. С тяхното идване, метежната армия получила огромна подкрепа от хората, които просто не харесвали ОНЕ, но все пак, ОНЕ имали превъзходство, основно от наличния им сръбски герб и 100% бонус. Метежа бил разбит.

В тези условия Нос вече се бил върнал към играта. Гвардия Слава била вече дори излезнала на избори. В началото, виждайки, че държавата отива надолу, заедно с много от Гвардейците, Нос решил да опита да изтъргува подкрепата на Гвардията към някоя от страните в замяна на обещание за подкрепа в бъдещо спускане на Юг срещу съюзниците на Одрин в предишните месеци Гърци. Никоя от страните не била съгласна.

Така Гвардия Слава преценила, и след общо събрание, обявила пълна позиция на неутралитет и неучастие в конфликта нито на страната на метежа, нито на страната на управляващата коалиция, а искала да се бори за търсене на единство и възстановяване на гражданския мир. Въпреки че тази позиция не била популярна, Гвардия Слава събрала близо 17% от вота на изборите и със своите 2 съветника била в позицията, наричана "златен пръст". Двете воюващи фракции имали по 5 позиции в Съвета на Царството, и двамата съветници на Гвардията били решаващите за мандат.

Царска Задруга била по-активна и обещала спазването на много точки от програмата на Гвардия Слава. В този съвет Гвардия Слава също така виждала възможност да бъде в управляващата сила, и да може да влияе равноправно на вземани решения. Така мандата бил даден на Сиси и бил съставен от Царска Задруга, Гвардия Слава и ТКЗС.

ОНЕ обаче напуснали страната, а в процеса на напускането си, извършили много глупости и мизерии. Убили 2 напълно безучастни армии - в интерес на истина лидерите им многократно, публично, бяха изразявали подкрепата си в метежа, но никога не бяха предприели действени участия в него. Особено грозно било препикаването на Видинската църква от отстъпващите обратно в Сърбия армии. Това разгневило правдиво много хора, и само месец по-късно метежа се надигнал отново с пълна сила и по-силен от всякога.

Привикването на армии на ОНЕ от Калигула, мизериите, които ОНЕ извършили отвъд битките с метежниците и успешната пропаганда, представила метежа като героичен го направили далеч по силен. Нос и Гвардия Слава, макар и участници във властта, продължавали да искат и търсят мирно решение.

Всички предложени от съветника Gamaso0 идеи за разрешение на конфликта били отхвърляни. Така се стигнал до нов метеж.

В този момент Нос отново изпаднал в дълбока летаргия. Това със сигурност отново бе голяма негова грешка, но другите вселени не се интересували много от състоянията на Царството.

Наскоро Нос, завърнал се отново, днес отново работи по стабилизирането на Гвардията.
Много от нейните членове, из които и големи негови другари, като Edinaca, били напуснали в дълбоко разочарование. Други дори отишли при ОНЕ, виждайки в тази формация опонент срещу метежниците, чиито обиди и ругатни, и злоба, надминали далеч пределите на нормалното човешко поведение.

Въпреки всичко, Гвардията отново затвърждава свои позиции.
За Нос и Гвардията вече било ясно, че войната е неизбежна, затова и Гвардията днес е от тези, които очакват при нужда да се включат в отбраната, въпреки че Нос продължава да мечтае за независима България.
Това очевидно трябва да се случи обаче с национални сили, а не с международна коалиция, тъй като в България, за добро или лошо, всеки има личен път и интереси, довели до връзки с различни чужди фракции.

Нос и Гвардия Слава подели инициатива за широка обществена реклама и надигане. С неговата дейност в други вселени, населението на Царството изпита солиден скок и надеждите това да продължи са огромни.

Днес, ден 13 Октомври, лето господне 1467, Нос седна и описа тази своя история и мемоар.
Само бъдещето ще покаже какво още ще бъде добавено в тази пъстра история на успехи и провали, каквито Нос много, много е препатил.


Посвещава се специално на:
Maugli, човека който успя да накара Нос да влезне повече от веднъж в Кралствата,
Baby_f, жената която и до днес е негово рамо и опора
Cheers, човек с когото радост и тъга бе споделяна дълги години, преди манастирските дела да го погълнат
Grozev, човека с който макар да минаха години, трудно биха били забравени дългонощните разговори на всякакви обществени и философски теми
I4ituuu, Sirdaniel, Divaks - неговите деца
Proudbg, Moxabe, Crusader_bg, M0ltag, Makaron_ - хора, които винаги бяха редом с Нос и във висини и падения
Seraphicus - добър хоплит и Гвардеец
Клан Oдрисите - Gamaso0, Dani_ddd, Archigenes и много други
Danider, Garabeda, Chakala, Edinaca, Чичо Джон - уникални дипломати, приятели и пилоти на танкове

и много, десетки много други хора, споменати в горната история.