Слава Україні!
Blondie_me
[Промени] | BBLink: [page=31]Blondie_me[/page] | [докладвай]
Аз съм Блонди. Дъщеря съм на Нимродел и Амрот и внучка на Галадриел и Келеборн.
Озовах се в Ренесансовите кралства, след като с майка ми Нимродел се изгубихме в Белите планини на Средната земя. Историята ми от онова време е дълга и няма връзка с моя нов живот, затова няма да занимавам читателите. Самият преход към РК все още е обвит в мъгла за мен, но всяка мисъл за него предизвиква болка от загубата.
И така, моята история в РК започна на 31 август, лето 1467, в град Ловеч. Появих се тук объркана и без пукната пара, но бързо се окопитих, развих се и взех поле, което да обработвам с царевица. Но не ме свърташе на едно място, затова тръгнах на път, с желание да опозная новата си родина. В началото се отправих на запад, разгледах Враца, а после и Кутловица, където се запознах с интересни хора в хана. Там срещнах и бъдещия си съпруг, с когото бързо се сгодихме. Но все пак сърцето ми беше жадно за приключения и тръгнах към Лом и Видин. Във Видин не срещнах много хора, защото повечето по това време бяха в армията, но на връщане в Лом се запознах с много нови приятели. (Онуфри разкри елфическия ми произход!) Поседях известно време в града, за да ловя риба на езерото, но реших, че е крайно време да видя и столицата, затова отново се отправих на пътешествие.
В столицата Велико Търново нямаше нищо интересно, дори за малко се забавлявах с мисълта да стана крадец и да обирам домовете на хората, но високият ми морал (и механиката на играта) не ми позволиха. Затова се върнах в Ловеч, където продадох нивата си и се преместих да живея в Кутловица.
Настаних се в Кутловица и купих малка кравеферма. Няколко дни след това, на 24 октомври 1467 г., реших да избера професия и да започна подготовка за сватбата си. Но уви, животът отново се отнесе жестоко с мен и чужда страна завладя любимия ми град Видин. Затова реших да захвърля всичко и да се включа в армията за спасяването му.
На 25 октомври се включих във въоръжената група на лейди Арабела и заедно с неколцина другари поехме на път към Ловеч. Там, на 01 ноември 1467 г., се вляхме в армията „Haiduk Battalion“ на Изполин. В началото нищо не се случваше и седяхме пред стените на Ловеч в очакване на заповеди. Но на трети срещу четвърти ноември най-после тръгнахме на запад. На 11 ноември, вече в Лом, армията ни посече Киркор. Нищо геройско – цяла армия, срещу един пътник.
Събитията по време на този конфликт са описани в историята на царството за тази година и няма да отегчавам никого с повтарянето й. Само ще отбележа, че след връщането на Видин в пределите на царството, повечето доброволци бяха освободени от армиите и аз се напих юнашки в един от хановете на град Ловеч. След кратък махмурлук (един ден) поех отново към Кутловица и най-после с любимия сключихме брак, заобиколени от приятели.
Следва продължение...
[Промени] | BBLink: [page=31]Blondie_me[/page] | [докладвай]
Озовах се в Ренесансовите кралства, след като с майка ми Нимродел се изгубихме в Белите планини на Средната земя. Историята ми от онова време е дълга и няма връзка с моя нов живот, затова няма да занимавам читателите. Самият преход към РК все още е обвит в мъгла за мен, но всяка мисъл за него предизвиква болка от загубата.
И така, моята история в РК започна на 31 август, лето 1467, в град Ловеч. Появих се тук объркана и без пукната пара, но бързо се окопитих, развих се и взех поле, което да обработвам с царевица. Но не ме свърташе на едно място, затова тръгнах на път, с желание да опозная новата си родина. В началото се отправих на запад, разгледах Враца, а после и Кутловица, където се запознах с интересни хора в хана. Там срещнах и бъдещия си съпруг, с когото бързо се сгодихме. Но все пак сърцето ми беше жадно за приключения и тръгнах към Лом и Видин. Във Видин не срещнах много хора, защото повечето по това време бяха в армията, но на връщане в Лом се запознах с много нови приятели. (Онуфри разкри елфическия ми произход!) Поседях известно време в града, за да ловя риба на езерото, но реших, че е крайно време да видя и столицата, затова отново се отправих на пътешествие.
В столицата Велико Търново нямаше нищо интересно, дори за малко се забавлявах с мисълта да стана крадец и да обирам домовете на хората, но високият ми морал (и механиката на играта) не ми позволиха. Затова се върнах в Ловеч, където продадох нивата си и се преместих да живея в Кутловица.
Настаних се в Кутловица и купих малка кравеферма. Няколко дни след това, на 24 октомври 1467 г., реших да избера професия и да започна подготовка за сватбата си. Но уви, животът отново се отнесе жестоко с мен и чужда страна завладя любимия ми град Видин. Затова реших да захвърля всичко и да се включа в армията за спасяването му.
На 25 октомври се включих във въоръжената група на лейди Арабела и заедно с неколцина другари поехме на път към Ловеч. Там, на 01 ноември 1467 г., се вляхме в армията „Haiduk Battalion“ на Изполин. В началото нищо не се случваше и седяхме пред стените на Ловеч в очакване на заповеди. Но на трети срещу четвърти ноември най-после тръгнахме на запад. На 11 ноември, вече в Лом, армията ни посече Киркор. Нищо геройско – цяла армия, срещу един пътник.
Събитията по време на този конфликт са описани в историята на царството за тази година и няма да отегчавам никого с повтарянето й. Само ще отбележа, че след връщането на Видин в пределите на царството, повечето доброволци бяха освободени от армиите и аз се напих юнашки в един от хановете на град Ловеч. След кратък махмурлук (един ден) поех отново към Кутловица и най-после с любимия сключихме брак, заобиколени от приятели.
Следва продължение...