Слава Україні!
Църквата
[Промени] | BBLink: [page=165]Църквата[/page] | [докладвай]
Това е страница за Църквата като институция. За църквата като сграда посетете тази страница.
I. АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛЕНИЕ
Църквата и Държавата са разделени. Това в най-общи линии означава, че имат различно устройство, отделно управление, хазна, армия и т.н.
1. Най-малката църковна единица е Енорията - тя отговаря на един град, а гражданите се наричат енориаши (още миряни). Миряните са вярващи без църковна длъжност, за разлика от духовниците - свещеници , епископи и т.н.
2. Една или няколко енории образуват Епархия . Не е задължително всички епархии да обхващат градове от една област. В Царство България това няма как да бъде забелязано, тъй като съществува само една област - България, но в по-големите държави като Франция може да се види. Също е възможно в една област да има няколко епархии . В България те са три: Видин, София и Велико Търново. Всяка епархия има отделно ръководство и хазна.
3. Няколко епархии образуват Църковна област, като една от епархиите се нарича Архиепархия (понякога също и Митрополия) и дава името на цялата Църковна област. В България има само една област, под ръководството на Патриарх, обхващаща трите епархии. Епархията с най-много жители е Архиепархията. В по-големите държави има няколко църковни области.
Църквата в България е независима от Римската Аристотелова Църква и Папата няма контрол върху създаването на църковни армии в България. При нас, в Катедралата може да се види текста: "Patriarch of Bulgaria - (име на Патриарха)". В другите държави на същото място пише "Църковна област на (име на град)"
II. ЦЪРКОВНИ ДЛЪЖНОСТИ
III. ПРИЛОЖЕНИЯ:
Процедура за избор на Свещеник:
1. Свещеникът се избира за период от 45 дни
2. Условията на които трябва да отговаря кандидат-свещеника са:
- да бъде ниво VI
- да се намира в Енорията - да не му е налагано вето от Епископа на предишните избори
3. 15 дни преди изтичане на мандата на текущия Свещеник се дава възможността за записване на кандидати, които:
- трябва да платят 20 жълтици
- могат да отправят послание към миряните
Записването може да стане до самия край на гласуването.
4. 8 дни преди края на мандата, миряните започват да се молят (гласуват)
- могат да избират измежду кандидатите
- молитвите на миряните с повече вяра имат по-голяма тежест (правопропорционално)
- молитвите на миряните за кандидат-свещеници, които са поели по Пътя на Църквата, имат 50% по-голяма тежест
5. 3 дни преди края на мандата, гласуването се прекратява и Епископът може да:
- номинира кандидата, за който миряните са се "молили" най-силно
- наложи вето на избора, в следствие на което се провежда нов избор, като отхвърления кандидат не може да се кандидатира отново, а останалите кандидати се записвато автоматично. Новите молитви продължават 8 дни, като в първите 5 от тях могат да се запишат и други кандидати, неучаствали в първото гласуване. Епископът не може да наложи второ вето.
- не прави нищо, и ако той или Секретарят му не се противопоставят или не потвърдят вота, кандидатът с най-много молитви, автоматично ще стане свещеник в края на петия ден след приключване на изборите.
6. В случай, че Епархията няма действащ Епископ, изборите не започват или се замразяват, до избирането на такъв.
Процедура за избор на Епископ:
1. Кандидатите за Епископ трябва да отговарят на следните условия:
- Да носят титлата Архиерей - Да бъдат ниво VI
- Да са избрали Пътя на Църквата - Да живеят в съответната Епархия - Да бъдат сред 20-те процента жители с най-висока вяра в Епархията
- Ако току що са завършили втори пореден мандат, да изчакат 3 месеца преди да могат да се кандидатират отново
2. В случай, че всички условия са на лице, има два варианта:
- Статуквото в столицата на Епархията не се контролира от Кралска армия (армия на Султана в нашия случай):
Патриархът на България избира един от кандидатите и предава името му на администраторите, който официализират длъжността в играта.
- Статуквото в столицата на Епархията се контролира от Кралска армия и тя е поискала смяна на начина на избор на Епископи (това се вижда в Катедралата):
Кралят директно в играта избира Епископ, измежду кандидатите в списъка.
3. Новоизбраният Епископ трябва да плати в Папската хазна 500 жълтици данък. Този данък се приспада автоматично от хазната на Епархията . Сумата може да се намалява (ако статуквото се контролира от Краля) или увеличава (ако статуквото се контролира от Църквата)
Забележка: страницата е в процес на разработка. Термини с удебелен, червен шрифт са бъдещи страници.
[Промени] | BBLink: [page=165]Църквата[/page] | [докладвай]
Това е страница за Църквата като институция. За църквата като сграда посетете тази страница.
Църквата и Държавата са разделени. Това в най-общи линии означава, че имат различно устройство, отделно управление, хазна, армия и т.н.
1. Най-малката църковна единица е Енорията - тя отговаря на един град, а гражданите се наричат енориаши (още миряни). Миряните са вярващи без църковна длъжност, за разлика от духовниците - свещеници , епископи и т.н.
2. Една или няколко енории образуват Епархия . Не е задължително всички епархии да обхващат градове от една област. В Царство България това няма как да бъде забелязано, тъй като съществува само една област - България, но в по-големите държави като Франция може да се види. Също е възможно в една област да има няколко епархии . В България те са три: Видин, София и Велико Търново. Всяка епархия има отделно ръководство и хазна.
3. Няколко епархии образуват Църковна област, като една от епархиите се нарича Архиепархия (понякога също и Митрополия) и дава името на цялата Църковна област. В България има само една област, под ръководството на Патриарх, обхващаща трите епархии. Епархията с най-много жители е Архиепархията. В по-големите държави има няколко църковни области.
Църквата в България е независима от Римската Аристотелова Църква и Папата няма контрол върху създаването на църковни армии в България. При нас, в Катедралата може да се види текста: "Patriarch of Bulgaria - (име на Патриарха)". В другите държави на същото място пише "Църковна област на (име на град)"
II. ЦЪРКОВНИ ДЛЪЖНОСТИ
- Свещеник - избира се от миряните в енорията за период от 45 дни. Занимава се с всекидневния живот на енорията, като литургии и изповеди. Обръщението към свещеник, избрал Пътя на църквата, е Отец/Майка, а за останалите: Поп/Попеса.
Виж Приложения за процедура на избор на свещеник. - Изповедник в енория - назначава се от местния свещеник за да му помага с изповедите на миряните. Могат да се назначават до двама допълнителни изповедници.
- Архиерей - това е по-скоро титла, а не длъжност. Дава се на свещеници, които са направили достатъчно за църковния живот на енорията, били са активни и са повдигали вярата на миряните. Това е едно от шестте условия, за да може един свещеник да бъде кандидат за Епископ.
- Епископ - Всяка епархия се управлява от един Епископ за период от 4 месеца. Епископът назначава свой собствен съвет, който много наподобява държавния.
Виж Приложения за процеура по избор на Епископ. - Архиепископ - така се нарича Епископът на Архиепархията. Пръв между равни, освен със своята епархия, Архиепископът се занимава и с останалите епархии, но няма повече власт от тази на останалите Епископи .
- Секретар - Има достъп до списъкът с всички свещеници и пряко наблюдаващ процеса на избор на свещеници. Освен всичко друго, може да налага вето върху избора на свещеник, ако се намира в същата енория, където става избора. Може да вижда и църковните поръчения, ако такива има дадени от Ковчежника на Църквата.
- Военен ръководител - Занимава се с контрола на църковните армии, ако има такива.
- Ковчежник - Занимава се с хазната, църковните данъци и поръчения .
- Иконом - Занимава с инвентара на Църквата.
- Легат - Отговаря за връзката на епархията с другите епархии - местни и чуждестранни. Функциите му са предимно ролеви и няма специални такива в играта.
- Епархийски изповедник - Отговаря за Догмата, изповеданията, Църковния съд и т.н. Функциите му са предимно ролеви и няма специални такива в играта.
III. ПРИЛОЖЕНИЯ:
Процедура за избор на Свещеник:
1. Свещеникът се избира за период от 45 дни
2. Условията на които трябва да отговаря кандидат-свещеника са:
- да бъде ниво VI
- да се намира в Енорията - да не му е налагано вето от Епископа на предишните избори
3. 15 дни преди изтичане на мандата на текущия Свещеник се дава възможността за записване на кандидати, които:
- трябва да платят 20 жълтици
- могат да отправят послание към миряните
Записването може да стане до самия край на гласуването.
4. 8 дни преди края на мандата, миряните започват да се молят (гласуват)
- могат да избират измежду кандидатите
- молитвите на миряните с повече вяра имат по-голяма тежест (правопропорционално)
- молитвите на миряните за кандидат-свещеници, които са поели по Пътя на Църквата, имат 50% по-голяма тежест
5. 3 дни преди края на мандата, гласуването се прекратява и Епископът може да:
- номинира кандидата, за който миряните са се "молили" най-силно
- наложи вето на избора, в следствие на което се провежда нов избор, като отхвърления кандидат не може да се кандидатира отново, а останалите кандидати се записвато автоматично. Новите молитви продължават 8 дни, като в първите 5 от тях могат да се запишат и други кандидати, неучаствали в първото гласуване. Епископът не може да наложи второ вето.
- не прави нищо, и ако той или Секретарят му не се противопоставят или не потвърдят вота, кандидатът с най-много молитви, автоматично ще стане свещеник в края на петия ден след приключване на изборите.
6. В случай, че Епархията няма действащ Епископ, изборите не започват или се замразяват, до избирането на такъв.
Процедура за избор на Епископ:
1. Кандидатите за Епископ трябва да отговарят на следните условия:
- Да носят титлата Архиерей - Да бъдат ниво VI
- Да са избрали Пътя на Църквата - Да живеят в съответната Епархия - Да бъдат сред 20-те процента жители с най-висока вяра в Епархията
- Ако току що са завършили втори пореден мандат, да изчакат 3 месеца преди да могат да се кандидатират отново
2. В случай, че всички условия са на лице, има два варианта:
- Статуквото в столицата на Епархията не се контролира от Кралска армия (армия на Султана в нашия случай):
Патриархът на България избира един от кандидатите и предава името му на администраторите, който официализират длъжността в играта.
- Статуквото в столицата на Епархията се контролира от Кралска армия и тя е поискала смяна на начина на избор на Епископи (това се вижда в Катедралата):
Кралят директно в играта избира Епископ, измежду кандидатите в списъка.
3. Новоизбраният Епископ трябва да плати в Папската хазна 500 жълтици данък. Този данък се приспада автоматично от хазната на Епархията . Сумата може да се намалява (ако статуквото се контролира от Краля) или увеличава (ако статуквото се контролира от Църквата)